Кой е Стефан Богориди?

Стойко Стойков, по-известен като княз Стефан Богориди   е висш османски държавник,  внук на Софроний Врачански. Името Богориди е дадено на него и на брат му Атанас в  чест на княз Борис I Кръстител,  известен и като Богори

2011-09-20 13:48:16
Кой е Стефан Богориди?
Стойко Стойков, по-известен като княз Стефан Богориди   е висш османски държавник,  внук на Софроний Врачански. Името Богориди е дадено на него и на брат му Атанас в  чест на княз Борис I Кръстител,  известен и като Богорис.

Стефан Богориди е роден в Котел. Учи в гръцкия колеж  ‘Свети Сава’ в Букурещ, където сменя рожденото си име Стойко с гръцкото Стефан. След като учителства по препоръка на дядо си Софроний Врачански известно време във фанариотско семейство в истанбул,  Стефан Богориди постъпва като преводач в османската флота и през 1799 година  участва в експедиционния корпус на Мустафа паша, бъдещия султан Мустафа IV,  срещу дебаркиралия през 1798 година  в Египет френски корпус на Наполеон Бонапарат.  В сражението срещу французите при Абу Кир  османските сили претърпяват поражение и Стефан Богориди успява да се спаси като по чудо.

През 1812 година  Богориди  е назначен за  губернатор на Фалац, а през 1821 година той  е номинален Каймакам на Влашко. На следващата година  Богориди става каймакам на Молдова, а след това  - драгоман в османската флота.  В периода 1825-28 година той е изпратен на заточение в Измит, Мала Азия.

След Руско-турската война от 1828-29 година и  и последвалия я Одрински мирен договор,  Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург , която трябва да уреди спорните въпроси с Русия. Той  се справя успешно с мисията и печели доверието на султан Махмуд II,  който го назначава за свой съветник.

В продължение на 30 години Стефан Богориди участва във всички големи и важни преговори и решения на Високата порта -  за признаване независимостта на Гърция,  при подготовката на Ункярискелесийския договор , при определянето на статута на Дунавските княжества. Английският посланик в Цариград ,Канинг, по-късно лорд Стратфорд , разказва в мемоарите си как, благодарение на дипломатическата мисия на Стефанаки бей Гърция получила своята независимост.

През 1830 г. няколко видни букурещки българи изработват проект за автономно българско княжество в Добруджа. Проектът е представен пред Дивана на Влашко. С него е запознат и княз Стефан Богориди, който прави опит да представи идеята пред турските власти, но без успех.

За заслугите на Богориди, Махмуд II  му дава титлата княз  и през 1834 година го  назначава за управител на остров Самос.  Богориди, който прекръщава главния град на острова на свое име - Стефануполис, посещава Самос само веднъж през 1839 година и управлява острова от Цариград.  Богориди е мразен от местното гръцко население заради диктаторските си методи на управление. През 1849 година самосците се разбунтуват срещу него и султанът го сваля през 1850 година.

В същата 1850 година,  след масовото селско въстание във Видинско, Белоградчишко, Кулско и Ломско,  през месеците май и юни, породено от неприлагането на аграрната реформа в този край, Високата порта, под влиянието на княз Стефан Богориди, извършва административна реформа, като оформя нова административна област от трите въстанали нахии. Започва прилагането на аграрната реформа, като българите имат възможност да получават земя.

При султан Абдул-Меджид I,  Стефан Богориди е член на Танзиматския съвет и имперски съветник, длъжност, създадена специално за него.  Богориди е единственият християнин, който от превземането на Константинопол  от османските турци през 1453 година е приемал в къщата си турски султан.

През август 1849 година  Стефан Богориди получава от султана разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява къщата си в квартала Фенер.. Чрез доброволни помощи е построен малък параклис, осветен на 9 октомври 1849 година, който е посветен на Свети Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по късно е издигната известната Желязна църква.

Стефан Богориди поддържа и елино-българско училище  в родния си град Котел и покровителства много български студенти, като Гаврил Кръстевич и Георги Раковски в обучението им в Цариград и чужбина.

Богориди умира в Цариград от камъни в бъбреците на 1 август 1859 година.
Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия